Автоматизация Автоматизация Архитектура Астрономия Одит Биология Счетоводство Военна наука Генетика География Геология Държавна къща Друга журналистика и средства за масова информация Изкуство Чужди езици Компютърни науки История Компютри Компютри Кулинарна култура Лексикология Литература Логика Маркетинг Математика Механика Механика Мениджмънт Метал и заваръчна механика Музика Население Образование Безопасност на живота Охрана на труда Педагогика Политика Право инструмент за програмиране производство Industries Психология P Дио Религия Източници Communication Социология на спорта стандартизация Строителство Технологии Търговия Туризъм Физика Физиология Философия Финанси Химически съоръжения Tsennoobrazovanie скициране Екология иконометрия Икономика Електроника Yurispundenktsiya

Ядрото и допълнителните модули на операционната система

Прочетете още:
  1. XX. СТАНДАРТНИ МОДУЛИ
  2. Архитектурата на операционната система. Ядрото и допълнителните модули на операционната система.
  3. Визуални средства
  4. Въпросът. Модулираният сигнал. Основи на модулацията.
  5. ПОМОЩНИ ИСТОРИЧЕСКИ ДИСЦИПЛИНИ И ИСТОРИЯ НА КНИГАТА
  6. Помощни методи за изследване
  7. Поддържащи практики
  8. Допълнителни устройства и системи
  9. Помощни фактори
  10. ГОЛЯМА СЕДМИЦА И МОДУЛИ
  11. КАК ДА МОДУЛИТЕ ПРОМЕНЯТ ЕДИНИЧНО
  12. Модули на операционната система MS DOS

Най-често срещаният подход към структурирането на операционната система е разделянето на всичките й модули на две групи:

- ядро ​​- модули, които изпълняват основните функции на операционната система;

- модули, които изпълняват допълнителни функции на операционната система.

Модулите на ядрото изпълняват основни функции на OS като управление на процесите, управление на паметта, входно / изходни устройства и т.н. Ядрото формира сърцевината на операционната система, без да е операционна система напълно неработеща и няма да може да изпълнява някоя от функциите си.

Структурата на ядрото включва функции, които решават вътрешносистемните задачи за организиране на изчислителния процес, като например превключване на контексти, зареждане / разтоварване на страниците, прекъсване на обработката. Тези функции не са достъпни за приложения. Друг клас функции на ядрото служи за поддръжка на приложения, създавайки за тях така наречената приложна софтуерна среда. Приложенията могат да получат достъп до ядрото с искания - системни повиквания - да изпълняват определени действия, например да отварят и четат файл, да показват графична информация на дисплея, да получават системно време и т.н. Функциите на ядрото, които могат да бъдат извикани от приложенията, програмиране - API.

Функциите, изпълнявани от модулите на ядрото, са най-често използваните функции на операционната система, така че скоростта на тяхното изпълнение определя работата на цялата система. За да се осигури високоскоростна операционна система, всички модули на ядрото или повечето от тях са постоянно в RAM, т.е. те са постоянни.

Ядрото е движещата сила зад всички изчислителни процеси в компютърната система, а сривът на ядрото е равносилен на срив на цялата система. Ето защо разработчиците на операционната система обръщат специално внимание на надеждността на кодовете на ядрото, като в резултат на това процесът на отстраняването им може да се проточи в продължение на много месеци.

Обикновено ядрото е проектирано като програмен модул от специален формат, различен от формата на потребителските приложения.

Останалите модули на операционната система изпълняват много полезни, но по-малко необходими функции. Например, такива помощни модули могат да включват програми за архивиране на данни на лента, дефрагментиране на диск, текстов редактор. Помощните модули на OS са проектирани или под формата на приложения, или под формата на процедурни библиотеки.



Тъй като някои компоненти на операционната система са проектирани като обичайни приложения, т.е. под формата на изпълними модули от стандартния формат за тази операционна система, често е много трудно да се очертае ясна линия между операционната система и приложенията (Фигура 3.1).

Решете дали дадена програма е част от операционната система или! Не, производителят на операционната система го взема. Сред многото фактори, които могат да повлияят на това решение, перспективите за това дали програмата ще има масово търсене от потенциални потребители на тази операционна система нямат никакво значение.

Някои програми могат да съществуват за известно време като потребителско приложение и след това да станат част от операционната система или обратно. Поразителен пример за тази промяна в състоянието на програмата е уеб браузърът на Microsoft, който за първи път е доставен като отделно приложение, след това стана част от операционните системи Windows NT 4.0 и Windows 95/98 и днес има голяма вероятност по съдебно решение този браузър отново да стане самостоятелно приложение.

Фиг. 3.1. Неясна граница между операционната система и приложенията

Допълнителните ОС модули обикновено се разделят на следните групи:

- помощни програми - програми, които решават отделни задачи по управление и поддържане на компютърна система, като например програми за компресиране на дискове, архивиране на данни на магнитна лента;

- програми за обработка на системата - текстови или графични редактори, компилатори, линкери, дебъгери;

- програми за предоставяне на допълнителни услуги на потребителя - специална версия на потребителския интерфейс, калкулатор и дори игри;

- библиотеки с процедури за различни цели, опростяващи разработването на приложения, като библиотека от математически функции, функции за въвеждане на изход и т.н.

Подобно на обикновените приложения, помощните програми, програмите за обработка и библиотеките за операционни системи (OS) адресират функциите на ядрото чрез системни повиквания, за да изпълняват задачите си (Фигура 3.2).

‡ Зареждане ...

Разделянето на операционната система в модула на ядрото и приложенията осигурява лесна разширяемост на операционната система. За да добавите нова функция на високо ниво, достатъчно е да разработите ново приложение и не е необходимо да променяте отговорните функции, които формират сърцевината на системата. Промените в функциите на ядрото обаче могат да бъдат много по-трудни и тази сложност зависи от структурната организация на самата ядро. В някои случаи всяко ядро ​​може да изисква пълното му прекомпилиране.

Фиг. 3.2. Взаимодействие между ядрото и помощните OS модули

OS модулите, проектирани под формата на комунални услуги, програми за обработка на системата и библиотеки, обикновено се зареждат в RAM само за времетраенето на техните функции, т.е. Постоянно в RAM са само най-необходимите системни кодове, които съставят нейното ядро. Тази организация на OS съхранява RAM на компютъра.

Важно свойство на архитектурата на OS, базирано на ядрото, е способността да се защитят кодовете и данните на операционната система, като се изпълняват функциите на ядрото в предпочитания режим.


1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | 21 | 22 | 23 | 24 | 25 | 26 | 27 | 28 | 29 | 30 | 31 | 32 | 33 | 34 | 35 | 36 | 37 | 38 | 39 | 40 | 41 | 42 | 43 | 44 | 45 | 46 | 47 | 48 |


Когато използвате този материал, свържете се със bseen2.biz (0.005 сек.)